Aristocratic 300-Year Old Property For Sale

For English – request a call. Reference ID: 9294

—-

ИСТОРИЯТА:

Земите около Асеновград са населявани от хората още от  пра-историческо време. Едни групи от хора са идвали, други са си отивали, но винаги са оставяли следи от тяхната съзнателна дейност. По време на разцвета на тракийската цивилизация, местните траки са живеели в синхрон с природата. В своите ритуали и вярвания са отбелязвали смяната на годишните сезони, чествали са слънчевата светлина, плодородието на земята. Енергията от всичко това съдържаща се във виното е давала сила и е закрепвала народните традиции, наследници на които сме и ние. Лозата е била даже отпечатвана, като важен символ и на монетите на не малко тракийски царе. Специфичните древни сортове лози, както и благоприятните почва и климатични условия са били причина за една друга миграция на хора от различни краища на Балканите, а именно на майсторите на доброто вино. Самото име на Асеновград по онези времена е било Амбелинос/ в пряк превод лоза/.

   През втората половина на 17 век от областта Дрося, северозападно от Атина един предприемчив земеделец на име Николаидис/ Никола започнал своето пътуване в живота. Земите в които е живял са били единствени в областта, където през зимата е падал сняг. Николаидис/ Никола се е бил преселил в район разположен в полите на Южните Родопи. Този район е бил известен, като Рупица. След недълъг престой Никола се преместил отново, този път на място разположено в полите на Северни Родопи. Дочул е бил за района с развито лозарство и винарство – Станимахос, днешен Асеновград. Харесал мястото и започнал да изкупува обработваеми земи. Започнал да произвежда все повече вино по майсторлъка, с който дошъл от юг. Така в края на 17 век Никола Рупица създал имение, замогнал се още повече и построил голяма къща на два етажа с датировка 1690 година. В тази къща започнало и началото на рода Рупица. През поколение се е било предавало по мъжка линия и името Никола.

   Така през 1800 година поредният Никола от този род се е бил прочул и като дарител на църквата Св. Никола. Възрожденецът заедно с други заможни земеделци са били измолили от областния турски управител разширяването на тази църква с по една крачка във всички страни. Никола продължил да уедрява имотите си и през 1810 година построява втората двуетажна къща.

През следващите десетилетия тази фамилия се е била сродявала с други родове на първенци, чиито собствености са известни и съществуват и сега, като Къщата на Ламартин, Етнографския музей в Пловдив. Апогеят в развитието на този винарски род е била дейността  на поредния наследник – Якови Николов. Той е бил изкупил 300 декара земя в местността Чай-кър. С много труд облагородил мястото, като е бил пренесъл плодородна пръст от километри. Така той е бил създал образцов чифлик, за който се е писало в пресата през 1908 година. Якови Николов приемал търговци на вино в по-голямата и по-стара къща, където се е било дегустирало виното от продукцията му. Гостите преспивали и на сутринта освен с приятните спомени от гостоприемството, те си тръгвали и със сключени сделки.  Якови Николов разширил пазара си и е изнасял продукцията си в много държави в Западна Европа. Бил е близък с цар Фердинанд, който нерядко е гостувал и са ходели заедно на птичи лов. Свидетел на ловните им спомени е вековното дърво – Тис, подарено от цар Фердинанд, което дърво все още разперва клони до голямата къща.

В стопанската постройка на този имот са запазени и трите прочути лина/ дървените бункери в които се е било събирало гроздето от реколтите. Всеки един от тях с вместимост по 35 кубика е бил строен от дядо, баща и син. Най-младият лин е с дата издълбана на фронталната страта-1886 година. От тези линове сокът от гроздето се е бил прехвърлял в големите 15 кубикови бъчви, едната от които е запазена и до днес. Превратностите на времето са довели този род до много лични драми. С идването на комунистическата власт този имот е бил отнет от наследниците. След тежки съдебни дела собствениците успяват да си възвърнат родовия имот.

Извършват извънредно професионална реставрация и консервация на двете къщи, както и на стопанската постройка със запазените съоръжения в нея.

Съдбата, мястото и усилията на потомците са дали уникалния шанс да се запази този Възрожденски имот, известен, като най-стария родов имот свързан с производството на вино и алкохолни дестилати. Дошло е времето обаче този имот да смени собственика си. Достойното място чака достойния нов собственик!

This information is promoted by Holistic.BG